nav:tel

nav:email

nav:address

Българската федерация по волейбол (БФВ) администрира спортовете волейбол, плажен волейбол и снежен волейбол на територията на Република България. Екипът на федерацията работи в услуга на над 130 клуба, членове на БФВ. 



Работно време на офиса: 
понеделник – петък
9:00 – 17:00 (EET)

Отборът ни за мъже под 22 години победи Португалия

България стартира срещу Молдова на Балканиадата за мъже под 18 години

България е балкански шампион при жените под 18 години

Втора поредна победа за България на Балканиадата в Тирана


large_viber_image_2024-11-16_11-27-36-013.jpg

medium_viber_image_2024-11-16_11-27-36-013.jpg

small_viber_image_2024-11-16_11-27-36-013.jpg

thumbnail_viber_image_2024-11-16_11-27-36-013.jpg

viber_image_2024-11-16_11-27-36-013.jpg

Интервю с президента на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев

Любомир Ганев: Да уважаваме и подкрепяме българските специалисти


**- Господин Ганев, в края сме на много натоварено волейболно лято с участието на рекорден брой национални гарнитури на България на световни и европейски първенства. Каква е равносметката дотук?**
-
- Незабравимо лято! Имаме световна титла при жените под 19 години – това е грандиозен успех за българския спорт. Историческо постижение, защото в цялата си история България няма световна титла в нито един отборен спорт в женското направление.

Отново при дамите – отборът под 21 години завърши на 4-о място в света. Тази формация имаше своите трудности, които бяха видими още в началото на шампионата. Сами видяхме, че с много воля и отговорност, ръководени от опитен и мотивиран специалист като Драган Нешич,  момичетата успяха да покажат, че притежават сериозни качества и умеят да играят като отбор. Да излизат от трудни ситуации като завършени състезателки, въпреки че все още са много млади. Това говори за характер.

Имаме и позитивно представяне от националните ни гарнитури при мъжете под 19 и 21 години. Във всеки случай трябва да помагаме на тези млади състезатели и техните треньори да продължат своя път на развитие, за да могат в бъдеще да захранват първите отбори. 

Прави ми впечатление нещо изключително любопитно – във волейбола се счита за грандиозен неуспех, когато не преминем групата или най-малкото не играем за медал при подрастващите. В кой друг отборен спорт имаме подобен проблем? На какво стъпват тези наши очаквания и претенции? Нека ясно си дадем сметка с какъв ресурс работим – и човешки и финансов, в сравнение с една голяма част от съперниците, които срещаме, включително тези от които загубихме преди дни в Тайланд. 



**- В този смисъл – женският национален отбор не успя да спечели мач на световното първенство. Къде виждате причините за слабото представяне?**

- Изграждането на всеки един отбор е процес, който изисква време. Наясно сме, че когато започваме да градим нещо от самото начало, по пътя винаги ще има колебания. Ще има моменти, в които резултатите ще тежат. Ще се търсят виновни и ще се сипят обвинения. Най-важното е тези момичета да получават подкрепа.

Загуби в спорта винаги има. За никого не е полезно да се фокусираме прекалено дълго върху тях. Да, неприятно е, че не успяхме да спечелим мач, но сме сигурни, че нашите състезателки са дали всичко, на което са способни, за националната фланелка.

Всички причини са обект на анализ и разговори с Антонина Зетова. Така е редно и професионално. Трябва да направим всичко необходимо този отбор да се събере догодина с мотивация, оптимизъм и желание да заличи лошия вкус от това състезание. 
Моята лична оценка показва следното – положителната тенденция, която наблюдавахме в мъжко направление и която започна преди 3-4 години, започва да се случва и в женско, макар и с малко закъснение. Оптимист съм, че успехите предстоят и на този фронт. 



**- Каква е отговорността на треньора за тези резултати?**

- Треньорът винаги е на първа линия. В тази професия много по-често треньорите носят отговорност за негативите, отколкото получават признание при позитивите. В спорта има победи и загуби. Въпросът е на какъв етап се намираме и къде искаме да стигнем?

През годините постоянно е повдиган въпросът за поставяне на  приоритет върху българските специалисти. В същото време те, подобно на състезателите, имат нужда да изминат своя път и да натрупат нужния опит. И тук ние като организация трябва да решим дали ще проявим нужното търпение и ще намерим решения на проблемите заедно, или ще приключваме набързо с поредния треньор, поел отговорност да се заеме с тази нелека задача. 

Искам ясно да заявя следното -  ние нито сме държава, която всяка година печели медали, нито разполагаме с треньорски ресурс да си позволим подобна линия на поведение. В противен случай, скоро няма да имаме заинтересовани треньори за работа с националните формации.
Необходимо е да бъде даден комфорт и хоризонт за работа на треньора. Антонина Зетова пое националния отбор в трудна ситуация, в преходен момент и това трябва да се отчете. Тя успя да върне част от опитните състезателки, които допринесоха за доброто представяне в Лигата на нациите. Същевременно дава възможност за изява на младите – те трябва да трупат опит и да преминават през всички състезателни ситуации, за да изградят необходимата рутина.
Тази цел може да бъде постигната само със спокойствие и търпение.


**- Намирате ли паралел между процесите в мъжко и женско направление?**

- Категорично да. Ситуацията, в която се намираме днес,  отчетливо напомня резултатът на мъжкия ни отбор на Световното първенство преди три години, когато мъжете загубиха и трите си мача. Случилото се след това беше повод за сериозно и разбираемо огорчение у тогавашния треньор Николай Желязков. По мое мнение обаче, именно той започна полагането на основите на отбора, който днес изпращаме с оптимизъм на предстоящото световно първенство.

Не пожалихме и Пламен Константинов година по-късно. Пламен продължи линията за налагане на млади момчета в сезон с домашно Европейско първенство и олимпийска квалификация. Година, в която рискът от слаб резултат беше далеч по-голям от перспективите за слава.  

Каква би била мотивацията на нашите треньори оттук нататък да застанат начело на отбори, които преминават през трудности, и съзнават риска от възможни  репутационни щети?
Вероятно единствената причина е, че това е националният отбор на България  и за него си заслужава.
Затова трябва да уважаваме смелостта и амбицията на нашите треньори. Единственото, което можем и трябва да направим, е да ги подкрепяме.Защото целият процес се крепи на нещо изключително важно – взаимното доверие.

Ползотворно за доброто бъдеще на българския волейбол ще е, ако ние подкрепяме и показваме доверие към българските специалисти, отдаващи всички свои сили, ежедневието и живота си за работа за българския волейбол на различни ниво. Иначе е най-лесно да критикуваме и хвърляме вина за нещо, без да отчитаме пълната картина и огромната работа на хората, за да вървим в правилната посока. Всеки има право на мнение, но работещите всеотдайно за българския волейбол заслужават и уважение. 

Тук бих споменал  и треньорите, и Николай Иванов. И бих задал следните въпроси - има ли Николай Иванов заслуга за безспорните и забележителни успехи на двете формации непосредствено под жените, или единствено за незадоволителното представяне на женския национален отбор? За златото при момичетата и среброто при момчетата от европейските първенства миналата година? За гладкото протичане на подготовката на различните национални формации, преди участието им на осем големи първенства, балканиади и приятелски турнири? Затова ще кажа пак – нека вървим заедно по пътя с взаимно уважение и взаимно доверие между всички, които работят усърдно за българския волейбол на клубно и национално ниво.  


**- Заговаряйки за българските треньори, веднага изскачат и имената на Мирослав Живков и Венцислав Симеонов, които поеха националните отбори за мъже до 19 и до 21 години. Вече изразихте задоволство от резултатите и на тези две гарнитури, но и техните треньори бяха критикувани. Как ще го коментирате?**

- Аз искам да благодаря и на двамата за това, че приеха да участват в нашия голям проект –опит да създадем синхрон и близки взаимовръзки между треньор на мъже и тези на подрастващите. Смятам, че всички участваха в този процес отговорно и професионално. 
Мирослав Живков пое един отбор, преминал през тежък период, класирал се на 10-то място на домашно Европейско първенство само преди година. Шестото място на Световното първенство за мен е успех и индикация, че в тази възраст се връщаме в правилния път. 

Венцислав Симеонов пък застана начело на сребърен медалист от Европейско първенство миналата година, но с яснота, че няма да има на разположение лидера и основен разпределител на отбора, Симеон Николов. Основният точконосител през годините Кристиян Титрийски се върна от САЩ с контузия и също отпадна от отбора. При тези обстоятелства влизането в десетката на света за мен също е задоволителен резултат и повод да бъдат обсъждани възможности за продължаване на  съвместна работа. 

Няма как да не спомена и името на Драган Нешич, за мен със статут на български треньор – не само заради жена му, а заради приноса му в нашия волейбол. Драган мина през тежко лято с много ограничения в състава, неуспешна квалификация, слаб старт на Световното първенство под 21 г, но завършил по най-добрия начин с влизането в четворката на света. Искам да му благодаря за работата и търпението и се надявам отново да работим заедно. 



**- В последните години феновете се радват, че расте ново поколение от много талантливи момчета и момичета – някои от тях вече дават сериозни поводи за гордост. Ако пренесем въпроса и към треньорите – имаме ли и качествени млади специалисти със стремеж да се развиват до най-високо ниво? Решение ли е да се оглеждаме често и при нужда в чужбина?**

- Създаването на предпоставки за развитие на български треньори е също толкова важна задача, колкото и работата с младите състезатели. За успешен краен резултат тези два фактора са неразривно свързани. Като организация ние трябва да направим всичко необходимо да продължим да идентифицираме специалисти с потенциал и да им дадем шанс да надграждат себе си в проекти на Българската федерация по волейбол. В последните години успяхме да дадем път на много треньори, които трупат безценен опит с различни роли в националните отбори. Ще спомена само няколко от имената – Андрей Жеков, Евелина Цветанова, Светозар Иванов, Теодор Богданов. Не на последно място и Антонина Зетова, която изведе отбора ни под 18 години до титла през миналата година. Повечето от тях, по един или друг начин, ще продължат да работят за развитието на млади състезатели и на клубно ниво.

Решения с треньори от чужбина би трябвало да са приложими единствено за представителните отбори, и то когато сме убедени, че това е обосновано. 




**- Какво очаквате от мъжкия национален отбор на предстоящото Световно първенство, макар генералната цел за развиване до максимума на потенциала на много добрите ни млади играчи да са олимпийските игри през 2028 г.?**

- Не искам да натоварвам момчетата с очаквания точно преди старта на Световното. За мен е достатъчно, че в рамките на това лято показаха игри и лице, заради които интересът към нашия спорт нарасна неимоверно. Тренираха изключително отговорно и заминаха с ентусиазъм и настроение. При такава настройка, с качествата които имат, резултатите рано или късно ще дойдат. Чакам с нетърпение старта на първенството.
