nav:tel

nav:email

nav:address

Българската федерация по волейбол (БФВ) администрира спортовете волейбол, плажен волейбол и снежен волейбол на територията на Република България. Екипът на федерацията работи в услуга на над 130 клуба, членове на БФВ. 

Работно време на офиса: 
понеделник – петък
8:30 – 17:30 (EET)

thumbnail_1925-1933.jpg

1925-1933.jpg

medium_1937-1941.jpg

small_1937-1941.jpg

thumbnail_1937-1941.jpg

1937-1941.jpg

thumbnail_1979.jpg

1979.jpg

thumbnail_1991-1994.jpg

1991-1994.jpg

thumbnail_1986-1990.jpg

1986-1990.jpg

large_2001.jpg

medium_2001.jpg

small_2001.jpg

thumbnail_2001.jpg

2001.jpg

large_2024.png

medium_2024.png

small_2024.png

thumbnail_2024.png

2024.png

medium_2024-1.jpg

small_2024-1.jpg

thumbnail_2024-1.jpg

2024-1.jpg

large_2009.jpg

medium_2009.jpg

small_2009.jpg

thumbnail_2009.jpg

2009.jpg

Волейболът е най-успешният отборен спорт на България. Заедно с четвъртото място на футболните национали от 1994 година всички останали престижни класирания на родни тимове са свързани с волейбола.

**Волейбол в София – 1922 г.**

Авторитетен и уважаван член на световното волейболно семейство, българският волейбол води началото си от 1922 г. За първи път тогава играта е била показана в двора на Руското техническо училище в София. По непотвърдени сведения то се е намирало зад днешния музей „Земята и хората”. Също по неофициални данни за първи път у нас волейбол са играли във Велико Търново войници от окупационните английски и френски части още през 1919 г. 

**1925 – 1933 г.**

Основни разпространители и участници в новата игра стават възпитаници на Американския колеж в Самоков и членове на Младежките християнски дружества. Заедно с футбол, баскетбол, бокс, лека атлетика и други през 1924 г. българското спортно дружество „Сила” в Цариград включва за развитие и волейбола в своята дейност. Година по-късно, у нас е проведено и първото официално състезание. Макар и само училищно, то е на елитната и до днес ІІ мъжка гимназия в столицата, известна вече като ХХІІ СОУ. За високата класа и здравите й спортни традиции не на последно място говори и фактът, че гимназията е единствената у нас с покрит плувен басейн от преди ІІ световна война. Срещите излъчват и първия волейболен шампион в България. За негова чест той остава в историята със скромното си име - отборът на VІІ Д клас (ХI кл).
Волейболът започва да се разпространява и извън София. От 1926 г. той вече се играе в Русе, Казанлък, Борисовград (днес Първомай), Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик и другаде, а от следващата година там започват и вътрешни състезания, училищни и градски.
Първите опити за административно утвърждаване на новите игри волейбол и баскетбол са през 1928 г. Решено е, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол. Тогава сезон 1928-1929 г. се провежда и първият шампионат на столицата с победител АС-23, пред „Славия” и „Спортклуб”. На следващата година в София е проведен и първият курс по волейбол. Градското първенство на София е разширено в 3 дивизии. Първите шампиони на дивизиите в София са излъчени през сезона 1930-1931 г.: на І дивизия – АС-23, на ІІ – „Акоах”, а на ІІІ – ЖСК. Тогава се публикуват и първите журналистически отзиви и коментари в пресата за тези волейболни срещи. Отпечатан е и първият у нас волейболен правилник. През 1932 г. дебют прави ученическото първенство на столицата, за купата „Просвета”. В турнира за купата „Средец”, първи победител и носител на купата е отборът на ІІ мъжка гимназия. В неговия състав е и най-добрият състезател Иван Манолев. Повишава се спортното майсторство на отборите, а над всички се откроява АС-23. През 1933 г. дивизиите се премахват и всички състави участват в една група за градското първенство. 

**1934-1937 г.**


Първата ни международна изява е през 1934 г., когато отборът на Американския колеж (София) гостува на „Роберт колеж” в Цариград и отстъпва с 0:3. У нас първата международна проява е на национално равнище следващата година, когато ни гостуват отборите на Румъния по волейбол и баскетбол. Срещите са по време на турнира по футбол за Балканската купа в София. Първият мач на 22 юни е само демонстративен и завършва с победа на нашите национали с 3:0. Официалната среща е на 23 юни и също е с българска победа 3:0 (15:7, 15:11, 15:10/. Започват и международните прояви на жените. Първите срещи са в София-1937 г.: „Българска юнакиня”-„Чехословашки соколи”- 0:3 и „Българска юнакиня”-„Югославски соколи”- 0:3. 

**1936-1939 г. **

Разрастването на волейбола у нас води до остра нужда от разширяване на материалната база, за което през 1939 г. се появяват първите критични материали в пресата. Във вестник „Спорт” един от тях е озаглавен: „29 тима, а само 2 игрища.” 

**1937-1941 г.**

През 1940 г. в градското първенство на София отборите отново са разделени в 3 дивизии, а на следващата година пресата често отбелязва, че волейболът е един от най-масовите ни спортове след футбола. През 1941 г., е създаден СИРТ (Съюз за игрите с ръчна топка), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ (Българска национална спортна федерация).

**1942-1946 г.**

Първият градски шампионат на столицата за жени е през 1942 г. с победител отборът на „Раковски” пред „Левски”, „Спортклуб” и др. Същата година е и първият ни държавен шампионат. Освен отборите от София при мъжете участват и 3 състава извън столицата - от Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България е отборът на „Раковски”, който побеждава във финалния мач АС-23 с 3:2. Основен състав на шампионите: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров.
При жените първенец е съставът на АС-23 след победа на финала срещу „Раковски” с 3:1. В основния състав на шампионките са: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Развитието на волейбола получава силен тласък през 1943 г. Важна причина за това е, че в новото ръководство на СИРТ заместник-председател става Константин Бушев, активен деятел и авторитетен съдия по волейбол. Това се отнася и за армията и особено Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. И преди това военните маневри на школниците през есента завършвали в околностите на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други видове спорт между Перник и ШЗО.
За сезон 1943-1944 г. е проведен само есенният дял от първенството на София. През 1944 г. има само подготовка на отборите, но срещи от първенството не се провеждат.
След Втората световна война през 1945 г. волейболът, заедно с още 4 спорта, продължава да се администрира от СИРТ само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата. За популяризиране на играта е взето решение преди всеки мач от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. За волейбола в СИРТ председател е Желязко Колев, а секретар Динко Константинов. Първият ни шампион след войната е излъчен през октомври 1945 г. Това е отборът на ПСК ”Левски” с победа във финалния мач над ТВ-45 (Варна) с 3:0. При жените участват само столични отбори, а първенец е съставът на „Славия-45”, който печели с 3:2 финала срещу „Раковски-ФК”. 

**1946 г.**

Дебютът ни в официална международна проява е на първата Балканиадата в Букурещ през 1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени след Румъния и Югославия.

**1947 г.**

За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка с председател Ал. Димитров, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели В. Анков, Ж. Колев, Д. Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във FIVB (Международната федерация по волейбол), създадена през април 1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме национална федерация или друга самостоятелна структура за развитие и ръководство на волейбола. Това налага, а силният политически авторитет на Ж. Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица. Така е създаден първообразът на БФВ, който за малък период дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол. Председател е Ж. Колев, секретар Д. Константинов, председател на съдийската колегия К. Бушев, а треньори на националните отбори са: В. Анков на мъжете и Д. Печеняков на жените. КИРТ престава да съществува и се създава НФС (Народен физкултурен съюз) с комитети по 10 вида спорт. Прецедент става в края на първенството на страната за мъже през октомври 1947 г. в Пловдив. Финалната среща е между отборите на „Чавдар” (София) и „Чавдар”(Пазарджик). Столичани напускат терена преди да е започнал мачът, защото оспорват големината на топката. Съдията Веселин Темков (бъдещият известен треньор по баскетбол) отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за отбора от Пазарджик, който става шампион. 
Същата година в Тирана са Балканосредноевропейските игри, където отборите ни са на 3-то място след Югославия и Румъния. Любопитен факт е, че сред бронзовите ни медалистки там са и известните ни националки по баскетбол Калинка Симанова и Добринка Джамбазова. 

**1948 г.**

Особено важна година за родния волейбол с идването у нас на известния руски специалист Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на съвременния волейбол с проведения курс в София.
Това е годината и на първата официална международна проява у нас. На кортовете на столичния колодрум се провежда Балканосредноевропейското първенство. Мъжкият ни отбор е трети след Чехословакия и Югославия, а женският е на 5-о място след Чехословакия, Полша, Югославия и Румъния. Още в началото на годината е създаден ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт) с председател генерал Владимир Стойчев на мястото на НФС. 

**1949 г.**

През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ (Републиканска секция по волейбол). Тя е създадена на учредително събрание на 12 юли с председател Ж. Колев и няколко комисии. Същата година България е приета за член на FIVB. На първия световен шампионат за мъже в Прага нашият отбор заема 3-то място след СССР и Чехословакия, както пред Румъния, Полша, Франция и др. Тези бронзови отличия са първите световни медали за родния спорт! Ето първопроходците за следващите значими международни успехи на родния волейбол: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Т. Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков,  Ст. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор В. Анков и помощник М. Стоилов. След световното първенство, Ж. Колев привлича на работа в РСВ К. Шопов, Др. Стоянов и М. Димитров.

**1950 г. **

Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на колодрума в София през 1950 г. България е на 4-то място за мъже – след СССР, Чехословакия и Унгария, а при жените след СССР, Полша и Чехословакия.

**1951 г.**

Най-доброто ни класиране на европейско първенство за мъже е в Париж през 1951 г., където България е вицешампион на континента след СССР и пред Франция. Този връх постигнаха: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, П. Пондалов, Ст. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Баджаков, Ив. Конарев, П. Межанджийски, Г. Петков, П. Пърлев и Д. Денев, с треньор Д. Еленков.

**1952 г. **

Отново с бронзови медали са българите и на следващия световен шампионат в Москва през 1952 г., след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Унгария, Франция и др. Там ни представят 11 национали: Б. Гюдеров-капитан, К. Шопов, Др. Стоянов, Д. Захариев, П. Пондалов, Б. Мошелов, Т. Симов, К. Баджаков, Л. Гюдеров, Д. Денев и Б. Владимиров, с треньор Г. Кръстев. Там е и успешният световен дебют на женския ни волейбол - 4-то място, след СССР, Полша и Чехословакия.

**1954-1955 г.**

Важни събития отбеляза 1954 г. През април на стадион „Васил Левски”  за приятелски срещи с нашите национали гостуваха представителните отбори на СССР. Мъжкият им състав дойде в София без нито една международна загуба - след 100 срещи и 100 победи! Пред близо 20 000 зрители българските волейболисти направиха мача на живота си. Те нанесоха първата загуба на непобедимата  Сборная - 3:2! Основната тежест изнесоха: Б. Гюдеров-капитан, П. Пондалов, Д. Захариев, Б. Мошелов, Т. Симов, Н. Лечев и С. Гаврилов /руснак, от спортното дружество на съветските граждани у нас „Червена звезда”/, с треньор Г. Кръстев.

Същата победа постигнаха и жените на реванша след седмица: Ц. Берковска-капитан, И. Игнатова, Н. Топалова, З. Асенова, Н. Чакърова, В. Лазарова, Б. Здравкова, И. Деветакова, Л. Райкова, Л. Виткова, Ек. Янева и А. Крумова, с треньор М. Стоилов.

Със златните медали и титлата световен студентски шампион се завръща националният ни мъжки отбор от Световните студентски игри в Будапеща. Състав: Б. Мошелов-капитан, Т. Чакъров, К.Йоцов, Д. Шойлев, Я. Оташлийски, Т. Вутов, Т. Симов, Б. Гюдеров, П. Пондалов, Н. Лечев,  Г. Петков и Д. Захариев, с треньор Г. Кръстев. Тогава бе сложено началото и на турнира за купата на страната, който завършва на следващата година. С призово място за нашите национали е и европейското първенство в Букурещ през 1955 г. Б. Гюдеров,  П. Пондалов, Б. Мошелов, Н. Лечев, Н. Чалъшканов, Т. Симов, Н. Тасков, Д. Денев, Л. Гюдеров, Т. Вутов, Я. Оташлийски и Г. Генчев, с треньор Г. Кръстев станаха 3-ти. Те спечелиха бронзовите отличия, след Чехословакия и Румъния, пред СССР, Полша, Югославия и др. 

**1956 г.**

Въпреки оптимистичните очаквания на световното първенство в Париж през 1956 г. отборът ни зае 5-о място. Независимо от това двама българи бяха сред най-ярките имена на шампионата и бяха обявени за почетни граждани на Париж - капитанът Борис Гюдеров и Панайот Пондалов. А Пондалов получи и друга висока чест – да бъде в идеалната символична шестица на света!

**1957-1961 г.**

Емблематична за международния авторитет на родния волейбол е 1957 г. В края на септември се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” българската федерация под шефството на вестник „Народен спорт” организира демонстративен турнир. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на FIVB Пол Либо (Франция). С участието на най-силните отбори в света българските национали спечелиха първото място пред СССР, Чехословакия, Румъния, Франция и Италия. Високото качество на турнира убеди членовете на МОК да включат волейбола в олимпийската програма. Нашият състав бе с треньор Д. Еленков и помощници К. Шопов и М. Димитров.
В началото на януари 1958 г., се провежда учредителният конгрес на БСФС с първи председател Лъчезар Аврамов. Тогава републиканските секции по различните видове спорт се преобразуват във федерации.
Първият клубен турнир за КЕШ при мъжете мъже е за сезона 1959-1960 г. Нашият първенец Левски достига до полуфиинал.
София е домакин на първата си лятна Универсиада през 1961 г., с второ място и сребърни медали за българските отбори, мъже и жени. 

**1964  г.**

Идва и първият значим международен успех за женския ни волейбол. Левски спечели първата ни КЕШ (от общо 4, останалите са на ЦСКА: два пъти за жени и веднъж за мъже). Сините клубни шампионки на Европа: Ц. Берковска, Л. Маркова, Я. Радева, Ц. Паунова, В. Найденова, В. Антонова, А. Торбова, Е. Дойчева, Н. Александрова, Л. Танева, В. Маркова и Е. Недкова, с треньор Вл. Прохоров.
Първият турнир за Световната купа за мъже е във Варшава през 1965 г. с 9-о място за България. 

**1969  г.**

Единствената ни титла в  КЕШ за мъже е на ЦСКА през 1969 г., спечелена от: В. Симов, Д. Златанов, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров, Ж. Жечев, Ив. Стефанов-Мечо,  С. Дончев, Г. Гергов, Ив. Петков и Ив. Стефанов, с треньор М. Караиванов.

**1970 г. **

Най-големият ни успех на световно първенство е в столичната зала „Фестивална” през 1970 г., с вицешампионската титла на мъжете. В решителния мач с ГДР след 10:1 и 13:5 в петия гейм националите ни отстъпиха с 13:15 и общо 2:3. При равни победи (по 10) и загуби (по 1), само при загубените геймове нашите имаха с 1 повече. Сребърните медалисти: В. Симов, Д. Златанов-обявен за най-добър нападател, Ст. Крайчев, З. Симеонов, Ал. Тренев, Д. Каров-капитан, обявен за най-добър защитник, Л. Стоянов, Бр. Илиев, К. Славов, Ст. Стоев, Цв. Павлов и К. Методиев, с треньор Д. Гигов и помощници М. Караиванов и С. Робев.


Освен с престижното си място в света българският волейбол е високо представен и в ръководството на FIVB (от 1953 г.). Дългогодишен заместник-генерален (от 1955 г.), а накрая и генерален секретар (до 1980 г.) на международната федерация е Ангел Бързашки – председател на БФВ. По негово време в София се издава официалният бюлетин на FIVB. 

През 1976 г. мъжкият отбор на ЦСКА стана носител на КНК.

**1979 г.**

Първите отличия от голямо първенство за нашите националки са на европейския шампионат в Лион през 1979 г. Бронзовите медали са за 3-ото място след СССР и ГДР, пред Унгария, Румъния, Холандия и др. Извоюваха ги: Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Т. Мумджиева, Р. Михайлова, Т. Димитрова, С. Петрунова, Н. Милева и М. Халачева, с треньор В. Симов.

**1980 г.**

Най-доброто ни представяне на олимпийски игри е в Москва през 1980 г., където и двата ни отбора спечелиха медали. Д. Златанов-капитан, Ц. Цанов, Йор. Ангелов, М. Тодоров, П. Петков, Д. Димитров, Ем. Вълчев, Хр. Илиев, Ст. Димитров, К. Симеонов, Ст. Гунчев и Хр. Стоянов, с треньор Т. Пиперков станаха вицешампиони след СССР,  пред Румъния, Полша, Бразилия и др.

**1981-1982 г.**

Единственото ни злато за мъже и жени от голяма официална проява е титлата при жените на европейското първенство в София-1981 г. Извоюваха го: Т. Гогова-капитан, Ц. Божурина, Р. Каишева, А. Узунова, М. Стоева, В. Стоянова, Г. Станчева, Р. Михайлова, М. Рангелова, Т. Димитрова, В. Манова и Зл. Стоичкова, с треньор В. Симов, пред СССР, Унгария, ГДР и др.

**1981-1982 г.**

И мъжете ни спечелиха медали, бронзови за 3-ото място във Варна след СССР и Полша: Йор. Ангелов-капитан, П. Петков, М. Тодоров, Б. Кьосев, Ас. Гълъбинов, Г. Василев, Д. Димитров, В. Ненов, Ив. Николов, Ст. Петров, Хр. Стоянов и М. Натов, с треньор Цв. Павлов.
На следващата година женският състав на ЦСКА спечели КНК.

**1983 г. **

Мъжкият ни отбор е отново бронзов медалист на европейския шампионат в Берлин през 1983 г., след СССР и Полша, пред Италия, Чехословакия, ГДР и др.: М. Тодоров-капитан, П. Петков, Б. Кьосев, Ив. Николов, Ст. Соколов, Ст. Гунчев, П. Драгиев, Пл. Христов, М. Натов, Ас. Гълъбинов, В. Миланов и Д. Димитров, с треньор В. Симов.

**1986-1990 г.**

Ново международно признание за мъжкия ни волейбол е 3-ото място на световното първенство в Париж през 1986 г., след САЩ и СССР, пред Бразилия, Куба, Франция и др. Бронзови медалисти станаха: П. Петков-капитан, Б. Кьосев, П. Драгиев, Д. Тонев, Ас. Гълъбинов, Пл. Христов, Л. Ганев, Цв. Флоров, Ив. Лазаров, Н. Димитров, Ил. Казийски и Д. Божилов, с треньор Б. Кючуков и помощници Г. Василев и К. Аладжов. Трима българи получиха най-високо признание. Б. Кьосев и Д. Тонев влязоха в символичния отбор на света, а П. Драгиев бе обявен за най-добър блокировач.
На следващия световен шампионат в Рио де Жанейро през 1990 г. Д. Тонев е обявен за най-добър блокировач, а отборът ни е на 5-о място след Италия, Куба, СССР и Бразилия. 

**1991-1994 г.**

Единствената световна титла на България в колективните спортове е от първенството на планетата по волейбол за младежи в Кайро-1991 г. Златните ни медалисти са: М. Стоев-капитан и обявен за най-добър волейболист, П. Узунов, Ив. Стефанов, Р. Арсов, В. Секулов, Н. Иванов, К. Тодоров, П. Илиев, Евг. Иванов, В. Димчев, Н. Янакиев и Ст. Митев, с треньор Св. Стойчев.
Първото ни участие в най-комерсиалното състезание за мъже, Световната лига е през 1994 година – четвърто място след Италия, Куба и Бразилия. 

**2001 г.**

20 г. след европейската титла женският ни отбор отново извоюва медали - бронзови на шампионата на континента във Варна през 2001 г., след Русия и Италия: Н. Маринова-Нешич-капитан, А. Зетова, В. Соколова, А. Германова, Е. Кунова, И. Гочева, Д. Величкова, Р. Рангелова-Градева, Е. Серафимова, А. Иванова, М. Марик и И. Петкова, с треньор Ем. Тренев и помощник Д. Нешич.

**2006 г.**

Отново между призьорите е мъжкият ни състав на световното първенство в Токио през 2006 г. - трето място след Бразилия и Полша, пред Сърбия и Черна гора, Италия, Франция и др. Бронзовите ни медалисти: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Е. Иванов, Хр. Цветанов, Вл. Николов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив. Зарев, Т. Алексиев, Д. Пеев,  и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров. Сред индивидуално наградените е и М. Казийски, за най-добър изпълнител на начален удар. Той е обявен и за най-добър волейболист на Европа през годината.

**2007 г.**


Българският успех е потвърден и на турнира за Световната купа в Токио през 2007 г., който осигурява 3 олимпийски квоти за Пекин 2008. Българските национали: Пл. Константинов-капитан, М. Казийски, Вл. Николов, Е. Иванов, Хр. Цветанов, А. Жеков, Б. Йорданов, Кр. Гайдарски, Ив. Станев, Н. Николов, Т. Алексиев и Т. Салпаров, с треньор М. Стоев и помощник Вл. Тодоров отново са на 3-то място. Заедно с Бразилия и Русия те взимат и олимпийските визи, пред САЩ, Испания, Пуерто Рико и др.

**2009 г.**

За 5-и път българският отбор бе между медалистите и за 4-ти път стана бронзов от първенството на континента в Турция (първият път е вицешампион в Париж през 1951 г.). Националите ни: Вл. Николов-капитан, М. Казийски, Т. Алексиев, Хр. Цветанов, В. Йосифов, А. Жеков, К. Гайдарски, Г. Братоев, Цв. Соколов, М. Ананиев, В. Братоев и Т. Салпаров с треньор Силвано Пранди заеха 3-тото място след Полша и Франция, и пред Русия, Сърбия, Германия и др.
Същата година националният ни отбор е трети в Световната лига.

**2012 г.**

Мъжкият национален отбор става четвърти на Олимпиадата Лондон 2012. Георги Братоев е избран за най-добър разпределител на турнира. В състава на България още са Тодор Скримов, Добромир Димитров, Валентин Братоев, Владимир Николов, Виктор Йосифов, Теодор Салпаров, Тодор Алексиев, Николай Пенчев, Николай Николов и Цветан Соколов.
Същата година България е домакин на финалния кръг в Световната лига. Нашите завършват на четвърто място, а Полша става шампион.

**2013-2020 г.**

След много успешното представяне на Олимпийските игри в Лондон националният отбор преминава през промени. Сменят се треньори и играчи, което води до известно колебание в представянето на отбора. Въпреки това България успява да запази своето място сред водещите отбори в Европа и света.
През 2013 г. мъжкият ни тим стига до полуфинал на Европейското първенство. След още две години отборът печели сребърни медали на първите Европейски игри в Баку. На финала нашите с треньор Николай Желязков загубиха от Германия с 1:3. В състава на България бяха Георги Братоев, Жани Желязков, Тодор Алексиев, Валентин Братоев, Николай Николов, Светослав Гоцев, Мартин Божилов, Велизар Чернокожев, Добромир Димитров, Розалин Пенчев, Бранимир Грозданов и Петър Каракашев.
Също през 2015 година България е домакин на Европейското първенствоза мъже заедно с Италия. Финалната четворка се разигра в София. В нея нашите загубиха от бъдещия шампион Франция на полуфинал. В крайна сметка останахме на четвърто място.
За втори път в историята си България бе домакин на световно първенство за мъже през 2018 година. Също дебютно две държави едновременно организират турнира. Другият домакин беше Италия. Нашият отбор стигна до втория кръг. Шампион на планетата стана Полша.

**2020-2024 г.**

На 13 март 2020 година за президент на федерацията е избран Любомир Ганев. Датата на общото събрание съвпада със започналата глобална пандемия от Ковид-19 и локдаун в България. Въпреки трудностите БФВ организира успешно европейско първенство за жени в Пловдив през 2021 година като един от четирите домакина. Там България стига до осминафинал. През 2023 година в лицето на Варна сме сред домакините на европейското първенство за мъже. На него също стигаме до осминафинал.

През 2024 година България спечели правото да бъде един от домакините на ЕвроВолей 2026.

В този период изключително силно се представиха подрастващите български отбори. През 2023 година мъжете под 21 години спечелиха бронзов медал на световното първенство в Бахрейн под ръководството на италианския треньор Андреа Буратини.

Година по-рано същият тим, но при възраст до 20 години, е трети на европейското първенство с треньор Мартин Стоев. Също през 2023 г. мъжете до 19 г. станаха пети на световния шампионат в Аржентина. Техен треньор бе Мирослав Живков. 

През 2017-а в рамките на един месец националният отбор за мъже под 17 години спечели Балканиадата и стигна до второто място на европейското първенство с треньор Десислава Величкова. Във финала нашите загубиха от Италия.

2024 година се оказа скъпоценна за волейбола в България. Първо нашият национален отбор за жени под 18 години спечели златен медал от Европейското първенство. Треньор на момичетата е легендата Антонина Зетова. След това мъжете под 20 години станаха втори на Стария континент под ръководството на Мирослав Живков.
България беше и домакин на първото в историята Световно първенство за момчета под 16 години.
За първи път през 2023 година България организира Балканиада по снежен волейбол и на нея спечели първите си златни медали в новия спорт.
В последните години Ивайло Иванов се утвърди като един от най-добрите волейболни съдии в световен мащаб. През 2024-а той получи наряд за финала на междуконтинеталното клубно първенство, за Лигата на нациите и Олимпиадата Париж 2024.

**Президенти на Българска федерация по волейбол**

Желязко Колев, Ангел Бързашки, проф. Петър ­­­­­Слънчев, Илия Савов, Георги Бончев, Стефан Вучков, Борислав Халачев, Валентин Заяков, Димитър Златанов, Венцислав Върбанов, инж. Данчо Лазаров, Любомир Ганев.

История на волейбола

галерия